Разговор за изпитите по СУБД на 12-ти клас на 22 април

Преподаването ми носи удоволствие, а в последно време разсъждения върху комуникацията между хора ме забавляват също толкова.

На 22-ри април, от 18:50, в 31-ви кабинет на ТУЕС бих искал да поканя заинтересуваните от оценяването на 12-ти клас по СУБД родители и ученици.

Това, което забелязвам е, че в определени случаи ученици и родители не искат да водят конструктивен, аргументиран разговор, в който да зададът въпросите си и да получат отговори и често отбягват да разговарят с мен :(. Непонятно за мен обаче се свързват с други преподаватели, които просто да ги изслушат, защото реално няма как да аргументират, което и да е от моите решения. Интересно ми е също така как информацията се филтрира и интерпретира в кръга ученик, родител, преподавател.

За да се чувства всеки подготвен за срещата ще изложа моите аргументите публично. Така всеки с желание ще може да се подготви, да помисли върху тях и надявам се да предложи поглед, който аз съм пропуснал. Липсата на дискусия, тоест ако никой не дойде, ше означава за мен, че голяма част от нещата би трябвало да си останат същите.

1. Часът и денят на срещата –  18:50 в след празничен ден би трябвало да е подходящ за много хора.
2. Анонимност – заповядайте и преценети сами дали да се представите или да запазите в тайна на кой ученик сте родител (което е безумно според мен)
3. 30 минутен изпит – изпитът по СУБД практика е 30 минутен. Задачите се решават от много ученици за 15 до 20 минути. Времето е 50-100% повече от необходимото. Две групи, по 30 минути с 6-7 минути преди първата и 6-7 минути преди втора не позволяват провеждането на по-дълъг изпит в рамките на 80 минути, което е заделеното за часа време.
4. Задачите са ясни година по-рано – задачите, които учениците получават на изпита са ясни година по-рано. Още от миналия випуск – http://lubo.elsys-bg.org/databases/2013-2014/
5. Всеки ученик може да си генерира сам задача за изпит – по този начин може да решава толкова задачи, колкото са му нужни да се подготви – http://lubo.elsys-bg.org/2014/03/27/subd_exam_2014/
6. Учениците сами определят скалата за оценяване и сами оценяват работата си – звучи страшно, но всъщност е много честно и полезно. Голяма статия написах миналата година – „Ученици оценяващи сами своите работи“ http://lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2014/02/tues_subd1.pdf
7. Всички материали и задачи решени в час са налични онлайн за учениците – всичко необходимо за решаване на задачите са записките от часовете и малко мисъл. Записките са налични – http://lubo.elsys-bg.org/databases/
8. По време на изпита могат да се използват Интернет и всякакви предварително подготвени вкъщи материали – да, правилно прочетохте. Може да решите задачите вкъщи и да дойдете с тях на изпита. Нямам проблем с това. Това е практически изпит решаващ конкретен проблем. Проверява дали можеш или дали не можеш. Две ръце, една клавиетура, монитор и малко мисъл. Всеки може да подготви каквито си иска материали вкъщи и да ги донесе. Всеки може да ползва Интернет. Единсвеното, което не могат учениците е да си говорят един с друг и да преписват един от друг – причината е проста. Всички искат да говорят с отличниците, и те пък искат да помогнат на всички и не успяват да се справят със собствените си задачи.
9. Времето е еднакво за всички – по време на изпита на проектора се вижда часовник. Времето е еднакво за всички. Не можеш да предадеш 10 секунди по-късно. Не можеш да предадеш и секунда по-късно. Предаването е автоматично и автоматично компютъра копира задачите на 30-тата минута. Тук удължаване не се позволява защото се получава доказателството, че не съществува най-голямо число. Пример – С колко е редно да удължим времето Х. Примерно с 10 секунди. Тогава общото време за изпита става X+10 сек. Тогава стои въпросът – С колко е редно да удължим изпита когато времето му е Y=X+10 сек. Вероятно с 11 секунди е редно да удължим този нов изпит. Тогава получаваме общо X+10 сек + 11 сек и така до безкрай, можем да продължаваме, докато в един момент не се получи, че първите предали са имали време 30 муните, пък последните примерно 50 минути. Което не е честно.
10. Оправданията, че компютрите не са работили – компютрите работят. Това, което съм забелязал, че правят учениците, при това нарочно, е че като видят, че не могат да решат задачите сами чупят компютъра. Спират му захранването, Интернета, изтриват нещо от него и какво ли още не. Честно ли е тези ученици да получат втори шанс – не. Но пък така си намират оправдание защо нещо не се е получило и често странични наблюдатели им вярват, без да са влезли в същина в ситуацията. Освен това всеки може да използва свой компютър, или компютър на другарче (просто се разделят в различни групи).
11. Правилата на изпита са ясни седмици преди това – освен в началото на семестъра, няколко дни преди това се публикува, как точно ще се провежда изпита http://lubo.elsys-bg.org/2014/04/02/subd_exam/.
12. Учениците може да направят изпита си вкъщи – всяка година давам такава възможност. Вкъщи, по определено от тях време, на домашните компютри, в групи или по един. Досега випуск 2012 си спомням, че се възползва от тази възможност – http://lubo.elsys-bg.org/2012/05/03/subd2012/ . Тази година випускът не се възползва.

Интересно, че въпреки всичко това, повече от 50% от явилите се не предадоха работа. Стои въпросът, просто си затваряме очите или правим нещо.

Експериментът за тази година

Всяка година правя нови въведения, които да подготвят участниците по-добре. В момента България се намираме в „near-shore локация“, в която често взаимодействаме с чужди, международни фирми. В практиката обмислям как да въведа тази ситуация на комуникация и взаимодействие – нали искаме по-добро взаимодействие между практиката и образованието (или не го искаме?). Ще определя точния начин на провеждане в следващите дни, но първоначалната идея е да симулираме счупена инсталация на СУБД в чужда държава в друга часова зона, която не съвпада с нашата часова зона.